еманципиране – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на еманципиране
основно – процесът на освобождаване от зависимост, ограничения или предразсъдъци
2. Значение на еманципиране
социално – придобиване на равноправие и независимост от страна на индивид или група, често свързано с женското движение
3. Значение на еманципиране
правен – освобождаване на роби или зависимите лица от подчинение
4. Значение на еманципиране
философско – освобождаване на индивида от илюзии, предразсъдъци или ограничаващи възгледи
5. Значение на еманципиране
историческо – премахване на лична зависимост, като в реформите за селяни или колонии
Граматична характеристика
Морфологични особености
Еманципиране еманципиране е съществително име от среден род, образувано като отглаголно съществително от глагола еманципирам (първо спрежение). образува се по модела на типа 71 в българската морфология с окончание -не и се склонява редовно: ед. ч. еманципиране / еманципира̀нето, мн. ч. еманципира̀ния / еманципира̀нията. допуска сричкопренасяне: е-ман-ци-пи-ра-не. словообразуването е заемка от латински чрез френски, с префиксално-суфиксална структура.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Еманципиране употребява се предимно в книжовен и публичен стил, в социални, исторически и философски контексти. уместна е в академични текстове, статии за равенство и права, както и в политически дискусии. обхваща формални регистри, рядко се среща в разговорния език поради книжовния си характер.
Семантична характеристика
Еманципиране семантичното поле обхваща освобождаване и независимост от всякакви форми на подчинение, с положителни конотации на прогрес и равенство. асоциира се с борбата за женски права, аболиционизма и марксистката човешка еманципация. преносно означава интелектуално или психологическо освобождаване, с културни препратки към исторически събития като прокламацията на линкълн.
Типични словосъчетания
Еманципиране се среща в следните типични словосъчетания и фрази: