екстрадиция – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на екстрадиция
основно – предаване на лице, обвинено или осъдено за престъпление, от една юрисдикция на друга.
2. Значение на екстрадиция
правен – процедура, регулирана от международни споразумения, при която държава предава укриващ се престъпник на искащата държава.
3. Значение на екстрадиция
ЕС – предаване на лице между държави членки на Европейския съюз въз основа на европейска заповед за арест.
4. Значение на екстрадиция
спец. – задължение за взаимно предаване на лица за наказателно преследване или изпълнение на присъда по договори.
5. Значение на екстрадиция
ист. – етимологично свързано с френското ‘extradition’ от латинското ‘extra’ – навън и ‘trado’ – предавам.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Екстрадиция думата е съществително име от женски род, включено в тип 47 по класификацията на склоненията. образува се множествено число като ‘екстрадиции’ и членувано като ‘екстрадицията’, ‘екстрадициите’. не образува звателна форма и позволява сричкопренос ‘ек-стра-ди-ция’. словообразуването е чрез префиксално-съставно моделиране от международен термин.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Екстрадиция употребява се предимно в правни, журналистки и официални контексти, свързани с международно право. уместна е в формален език, избягвайки разговорни заменители като ‘издаване’. обхваща правен регистър и медийни текстове за престъпност. рядко се среща в ежедневна реч извън специализирани теми.
Семантична характеристика
Екстрадиция семантичното поле обхваща правна кооперация между държави в борбата с престъпността. носи конотации на международна справедливост, но и на потенциални дипломатически конфликти при отказ. асоциира се с бегълци, съдебни процеси и човешки права. преносни значения липсват, но в медиите подсказва сензационни случаи.
Типични словосъчетания
Екстрадиция се среща в следните типични словосъчетания и фрази: