експерт – Значение на думата в българския речник

съществително име
експѐрт

Какво означава?

1. Значение на експерт

основно – специалист, натоварен да даде заключение при разглеждане на въпрос в неговите компетенции

2. Значение на експерт

правен – лице, назначено от съда или орган за даване на експертно мнение

3. Значение на експерт

спец. – експерт в областта на науката, техниката, изкуствата или друга дисциплина

4. Значение на експерт

разг. – лице с признати задълбочени познания и голям опит в определена област

5. Значение на експерт

прен. – ценител или познавач с висок авторитет в дадена сфера

Граматична характеристика

Морфологични особености

Експерт експерт е съществително нарицателно име от мъжки род, тип 7a по склонение. образува множествено число експерти, непълен член експерт(а), пълен член експерта или експертът. от него се образува прилагателно експертен с форми експертна, експертно, експертни. думата е непроменяема по падеж и няма зовителна форма в разговорния език.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Експерт употребява се предимно в официални, правни, научни и професионални контексти за обозначаване на авторитетни специалисти. в разговорния език се среща с преносно значение за всеки с голям опит, но може да звучи претенциозно. уместна е в медии, доклади и съдебни дела, обхваща книжовен и публичен регистър.

Семантична характеристика

Експерт семантичното поле обхваща опит, компетентност и авторитет в специализирана област, с конотации на надеждност и професионализъм. асоциира се с експертиза като резултат от дейността ѝ и понякога преносно с майсторство. в българската култура е свързана с правни и научни процедури, подчертавайки необходимостта от обективност.

Типични словосъчетания

Експерт се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

експертно заключение
експертен съвет
финансов експерт
експерт свидетел
експерт по тютюн
медицински експерт

Свързани думи и синоними