експеримент — Български тълковен речник


експеримент

съществително име, мъжки род; множествено число: експерименти; от латински experimentum
Определения:
  1. Научен опит, провеждан при контролирани условия за проверка на хипотеза.
  2. В алхимията — практическо изпитване на вещества и процеси в лабораторията с цел трансмутация.
  3. Опит за нещо ново, нестандартно или рисковано.
Граматика:

мъжки род, ед.ч. експеримент, чл. форма експериментът/експеримента, мн.ч. експерименти

Употреба:

в алхимията експериментът е практическата основа на познанието; алхимиците са сред първите системни експериментатори

Семантика:

свързва се с изследване, проверка и практическо търсене на истината; алхимичният експеримент обединява теория и практика

Примери:
  • Алхимичните експерименти полагат основите на съвременната химия.
  • Всеки експеримент в лабораторията се записваше внимателно.
  • Експериментът с нагряване на живака разкри неочаквани резултати.
  • Без експеримент не може да се потвърди никоя алхимична теория.
Синоними:

опит, изпитание, проба, изследване, тест