ефир – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на ефир
основно – въздушно пространство, чрез което се разпространяват радиото и телевизионните сигнали
2. Значение на ефир
медиен – време на излъчване на радиопредаване или телевизионна програма
3. Значение на ефир
книж. – етер като универсална субстанция, запълваща пространството в космоса
4. Значение на ефир
митол. – едно от изначалните божества в гръцката митология, персонификация на горния въздух
5. Значение на ефир
остар. – поетично въздушно пространство или небесна лазур
Граматична характеристика
Морфологични особености
Ефир мъжки род, само в единствено число, без множествено число. несе определителен член ‘ефирът’ и неопределителен ‘един ефир’. образува се от гръцкото ‘aither’ чрез заемка, без производни форми в стандартния език.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Ефир употребява се предимно в медиен контекст за радио и телевизия, като ‘в ефира’ или ‘по ефира’. книжовното значение е рядко и свързано с научни или поетични текстове. уместна е в разговорния, публичния и професионален език, особено в журналистиката.
Семантична характеристика
Ефир свързана е с идеята за невидима среда за предаване на сигнали, с конотации на публичност и разпространение. асоциира се с митологичния етер като небесен елемент и остарялата физическа концепция. преносно означава публичност или видимост в медиите.
Типични словосъчетания
Ефир се среща в следните типични словосъчетания и фрази: