единство — Български тълковен речник


единство

съществително име, среден род; от старобългарски единьство
Определения:
  1. Състояние на цялост и неделимост; обединеност на частите в едно.
  2. В алхимията — крайното състояние, при което всички противоположности са съединени в хармонично цяло.
  3. Съгласие и сплотеност между хора, народи или идеи.
Граматика:

среден род, ед.ч. единство, чл. форма единството; обикновено неброимо

Употреба:

в алхимията единството е крайната цел — обединяването на дух, душа и тяло, на мъжко и женско, на горното и долното

Семантика:

олицетворява цялостност, пълнота и преодоляване на всички разделения; единството е висшият принцип на алхимичната философия

Примери:
  • Единството на противоположностите е централният принцип на алхимията.
  • Философският камък въплъщава единството на всички елементи.
  • Единството на народа е основа за успех.
  • Алхимиците виждали единство между микрокосмоса и макрокосмоса.
Синоними:

цялост, обединеност, сплотеност, хармония, неделимост