дюбел – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на дюбел
техн. – пластмасова втулка с вътрешна резба, която се монтира в отвор и служи за закрепване на носеща конструкция посредством винт.
2. Значение на дюбел
техн. – метална втулка с вътрешна резба за закрепване в крехък или порьозен материал като бетон или зидария.
3. Значение на дюбел
техн. – дървена или разтваряща се втулка, използвана рядко за фиксиране на предмети в отвори.
4. Значение на дюбел
спец. – крепежен елемент като моли дюбел, анкерен дюбел или химически анкер за специални приложения.
5. Значение на дюбел
разг. – всеки вид пластмасов или метален елемент за стена, използван в домакинството за окачване.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Дюбел дюбел е съществително име от мъжки род, тип 7 по правописния речник, с ударение на първата сричка. образува множина дюбели и бройна форма дюбела, непълен член дюбела, пълен член дюбелът, членувана множина дюбелите. не се членува в звателна форма и няма особени морфологични особености извън стандартното склонение за мъжки съществителни.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Дюбел думата се използва предимно в технически, строителни и домакински контексти с неутрален стил. уместна е в разговорния език, професионални инструкции и търговски описания на крепежни елементи. обхваща стандартни и специализирани регистри в областта на ремонта и монтажа.
Семантична характеристика
Дюбел семантичното поле на думата е свързано с крепежни елементи в строителството и инженерството, с асоциации към надеждност и лесен монтаж. има неутрални конотации на практичност, без преносни значения в общия език. етимологично е заемка от немски dübel, което подсилва връзката с европейската техническа терминология.
Типични словосъчетания
Дюбел се среща в следните типични словосъчетания и фрази: