духов – Значение на думата в българския речник

прилагателно име, мъжки род
духо̀в

Какво означава?

1. Значение на духов

Муз. – Който се отнася до музикален инструмент, чийто звук се произвежда чрез вдухване на въздух.

2. Значение на духов

Муз. – Който е свързан с групата на духовите инструменти в оркестъра — дървени духови и медни духови.

3. Значение на духов

Муз. – Който се отнася до оркестър или ансамбъл, съставен предимно от духови инструменти.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Духов е прилагателно име в мъжки род, единствено число. Женският род е духова, средният — духово, множественото число — духови. Членуваната форма е духовият (пълен член) и духовия (кратък член). Образувано е от основата дух- с наставка -ов.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Духов се употребява в музикален контекст за класификация на инструменти и за описание на оркестрови групи и ансамбли. Среща се в учебници, партитури и концертни програми. Духовите оркестри имат дълга традиция в България, особено в армейската и празничната музика. Думата е стилистично неутрална.

Семантична характеристика

Духов семантично определя принадлежността на инструмент към групата, при която звукът се произвежда чрез вдухване на въздушна струя. Духовите инструменти се разделят на дървени (флейта, кларинет, обой) и медни (тромпет, тромбон, валдхорна). Терминът е антоним на струнен и ударен в музикалната класификация.

Типични словосъчетания

Духов се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

Духовият оркестър изпълни марш на площада.

Кавалът е традиционен български духов инструмент.

Духовият квинтет включва флейта, обой, кларинет, фагот и валдхорна.

Духовата секция придава блясък на оркестровото звучене.