допамин – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на допамин
биохим. – Невротрансмитер, който играе ключова роля в предаването на нервни сигнали в мозъка
2. Значение на допамин
мед. – Хормон, свързан с чувството за удоволствие, мотивация и система за награждане
3. Значение на допамин
фармакол. – Лекарствено вещество, използвано при лечение на сърдечна недостатъчност и шок
4. Значение на допамин
разг. – Химично вещество, асоциирано със щастие и положителни емоции
5. Значение на допамин
неврол. – Катехоламин, чийто дефицит се свързва с болестта на Паркинсон
Граматична характеристика
Морфологични особености
Допамин мъжки род, втора група склонение. Членува се с определителен член -ът (допаминът). Множественото число е допамини, с определителен член допамините. Словообразувателно е заемка от английски език (dopamine), адаптирана към българската морфологична система.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Допамин употребява се предимно в научен и медицински контекст, както и в популярно-научни текстове. В разговорна реч се среща все по-често във връзка с обяснения за психическо състояние и благополучие. Думата е характерна за специализирани текстове по неврология, психиатрия и биохимия, но навлиза и в ежедневния език чрез медиите.
Семантична характеристика
Допамин семантично се свързва с понятия като щастие, удоволствие, мотивация и психично здраве. Конотативно носи положителни асоциации като награда, успех и удовлетворение. В културния контекст се асоциира с модерните изследвания на щастието и концепциите за психическо благополучие. Думата е част от по-широкото семантично поле на неврохимията и психологията.
Типични словосъчетания
Допамин се среща в следните типични словосъчетания и фрази: