допълнения – Значение на думата в българския речник

съществително име
допълнѐния

Какво означава?

1. Значение на допълнения

осн. – Неща, които се прибавят към нещо друго, за да го попълнят, разширят или уточнят; добавки — „допълнения към договора“, „ценни допълнения към изложението“, „допълнения към комплекта“

2. Значение на допълнения

грам. – Второстепенни части на изречението, които назовават предмета или обекта на глаголното действие — „преки допълнения“, „непреки допълнения“, „допълнения към сказуемото“

3. Значение на допълнения

книж. – Допълнителни сведения или части, включени към основен текст, произведение или издание — „допълнения към речника“, „приложения и допълнения“, „нови допълнения към труда“

Граматична характеристика

Морфологични особености

Допълнения съществително нарицателно име в множествено число; единственото число е допълнѐние, среден род. Формата допълнѐния е нечленувана, а членуваната форма е допълнѐнията. Думата е образувана от глагола допълня чрез наставката -ение и означава резултат или обект на допълване. Произвеждат се глаголът допълвам, прилагателното допълнителен, наречието допълнително и съществителното допълнителност. В книжовната употреба множественото число обозначава отделни добавени части, сведения или граматични единици. При значение за граматичен член на изречението формата се употребява с определения като пряко, непряко и обстоятелствено.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Допълнения употребява се в книжовен, административен, научен, учебен и делови контекст. В документи и договори думата обозначава добавени клаузи, уточнения или приложения към вече съставен текст. В научни и публицистични материали се отнася до допълнителни сведения, аргументи и пояснения. В образованието и езикознанието често назовава граматични части на изречението, например преки и непреки допълнения. Обикновено се използва в множествено число, когато се посочват няколко отделни добавки или разновидности. Стилово е неутрална, но честотата ѝ е особено висока в официалната и учебната реч.

Семантична характеристика

Допълнения семантично принадлежи към полето на добавянето, попълването и поясняването. Основното значение обхваща елементи, които се присъединяват към вече съществуващо цяло, за да го направят по-пълно, подробно или ясно. В граматиката думата назовава обекти, свързани с глаголното действие и зависими от сказуемото. Конотациите обикновено са неутрални и функционални, като насочват към доизграждане, конкретизация и структуриране. Според контекста допълненията могат да бъдат текстови, договорни, информационни или граматични. Общото семантично ядро е идеята за вторичен, но смислово значим елемент, който обогатява или завършва основната структура.

Типични словосъчетания

Допълнения се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

преки и непреки допълнения
допълнения към договора
допълнения към текста
ценни допълнения

Свързани думи и синоними