доминация – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на доминация
основно – Преобладаващо влияние или контрол върху нещо, особено в контекста на социални, икономически или политически отношения[1]
2. Значение на доминация
правен/политически – Политическо надмощие на една държава или група над друга, със или без заплаха или използване на сила[8]
3. Значение на доминация
спец. – Превъзходство и надмощие в различни сфери на дейност, като спорт, бизнес или междуличностни взаимоотношения[1]
4. Значение на доминация
прен. – Установяване на господство или власт на едно лице или организация върху други[1]
Граматична характеристика
Морфологични особености
Доминация съществително име женски род от типа без крайна наставка. образува множествено число с наставка -и (доминации). не се членува с определен член. произлиза от латински корен dominatio чрез западноевропейските езици. е неправилно склонимо в косвени падежи и обикновено се употребява в именителен падеж.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Доминация думата се среща в официален, научен и публицистичен стил, особено при анализ на социални, политически и икономически явления. уместна е в академичен контекст и във формално общуване. обхваща висок регистър на езика и се употребява при описание на отношения на неравенство и власт. редко се среща в разговорния език, където се предпочитат синоними като превъзходство или надмощие.
Семантична характеристика
Доминация доминация обозначава асиметрично отношение на сила между две или повече страни, при което една страна упражнява значително влияние върху други. свързана е със социално неравенство, контрол и власт. конотациите варират от неутрални до отрицателни в зависимост от контекста. в социално-политическия дискурс често носи критична или проблематизираща конотация, особено при обсъждане на полова или класова доминация.
Типични словосъчетания
Доминация се среща в следните типични словосъчетания и фрази: