доктор – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на доктор
мед. – Лице с висше медицинско образование, което диагностицира, лекува и проследява болни; „личният доктор“, „докторът прегледа детето“
2. Значение на доктор
науч. – Лице, придобило най-високата научна степен в определена научна област; „доктор по история“, „защитава докторска дисертация“
3. Значение на доктор
учтиво – Обръщение или название за лекар, независимо от наличието на научна степен; „Докторе, боли ме гърлото“, „повикайте доктора“
4. Значение на доктор
разг. – Лекар или медицински специалист, назоваван в разговорната реч с професионалното му звание; „докторът дежури тази нощ“, „ще отида при доктора“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Доктор съществително нарицателно име от мъжки род, одушевено, с форма за единствено и множествено число. Членува се с пълен определителен член -ът: докторът, и с кратък член -а: доктора. Множественото число е доктори, а членната форма е докторите. Думата е заемка от латинското doctor, „учител, наставник“, образувано от docēre, „уча, обучавам“. В българския език образува производни и свързани форми като докторски, докторка, докторство, докторант и докторантура. В официална употреба званието обикновено се съчетава с област или специалност: доктор по медицина, доктор на науките, доктор по право.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Доктор употребява се в медицински, академичен, административен и разговорен контекст. В ежедневната реч най-често означава лекар и се използва както самостоятелно, така и в обръщение: „Докторе, имам температура“. В официални текстове думата обозначава образователно-научна степен и обикновено се съчетава с названието на научната област. Изразът „доктор на науките“ назовава по-висока научна степен от „доктор“. Формата „докторка“ се употребява за жена, но в професионална и официална среда често се предпочита общото название „доктор“. Думата участва и в установени съчетания като „докторска дисертация“ и „докторска програма“.
Семантична характеристика
Доктор семантично принадлежи към полето на медицината, образованието и научната квалификация. Основното ядро е свързано с лице, признато за висококвалифициран специалист или носител на висока образователно-научна степен. В медицински контекст думата носи доверие, професионална компетентност и очакване за грижа. В академичен контекст обозначава официално призната степен и се свързва с изследователска работа, дисертация и научна специализация. Конотациите са предимно положителни и авторитетни, макар че разговорната употреба понякога е неутрална или фамилиарна. Значението се определя от контекста и от съчетанието с думи като „медицина“, „науки“ или „дисертация“.
Типични словосъчетания
Доктор се среща в следните типични словосъчетания и фрази: