добермани – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на добермани
основно – порода куче, създадена в края на XIX век в Германия от Фридрих Луис Доберман, известна със своята елегантност, сила и интелигентност
2. Значение на добермани
кинология – високо, стройно и мускулесто куче с къса, гладка козина, квадратен формат на тялото и характерни цветове като черно с ръждиви петна
3. Значение на добермани
разг. – едро служебно куче с защитнически инстинкт, лоялно към стопаните си и бдително към непознати
4. Значение на добермани
прен. – човек с внушителен вид, сила и преданост, често използвано метафорично за пазач или защитник
Граматична характеристика
Морфологични особености
Добермани доберман е съществително име от мъжки род, тип 7 по склонение, с ударение на първата сричка. образува се чрез адаптация на немското име доберман пинчер, допуска се членуване като доберманът и доберманите в множествено число. няма морфологични особености като родови окончания, но често се използва с прилагателни за порода като чистокръвен доберман.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Добермани думата се среща предимно в разговорен и специализиран кинологичен контекст, особено при описания на породи кучета и тяхното отглеждане. уместна е в статии за животни, форуми за любители на кучета и ежедневни разговори за домашни любимци. обхваща неформални и професионални регистри, но избягва се в научни текстове без уточнение на породата.
Семантична характеристика
Добермани семантичното поле обхваща кинологията и животновъдството, с асоциации към сила, лоялност и защита. носи положителни конотации като интелигентност и елегантност, но понякога и стереотипи за агресивност поради историята на породата. преносните значения свързват думата с метафори за верни пазачи в ежедневието, с културни препратки към филми и литература за служебни кучета.
Типични словосъчетания
Добермани се среща в следните типични словосъчетания и фрази: