добър – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на добър
основно – който прави добро, проявява отзивчивост и разбиране към другите
2. Значение на добър
основно – който е израз или проява на добро и отзивчивост към хората
3. Значение на добър
основно – който носи добро, благоприятен
4. Значение на добър
общув. – ценен, подходящ, хубав за предмети
5. Значение на добър
общув. – който отговаря на определени изисквания или норми
Граматична характеристика
Морфологични особености
Добър прилагателно име с мъжки род в единствено число до̀бър, женски добрà, среден дòбро, множествено добрì. образува степени на сравнение по-дòбър, най-дòбър. приема непълен член добрèт, пълен добрѝят в мъжки род. словообразувателни модели включват суфикси като -ър за основна форма и производни като доброта, добърчо.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Добър употребява се широко в разговорния, книжовния и официалния език за описание на качества, хора и явления. уместно е в положителни контексти за хвалба или оценка, но може да носи ирония в отрицателни. обхваща всички регистри от ежедневна реч до литература и публични текстове.
Семантична характеристика
Добър влиза в семантичното поле на положителните морални и качествени характеристики с конотации на доброта, полезност и съгласуваност. асоциира се с етични ценности като човеколюбие и благоразположение. преносно означава благоприятност или достатъчност, с културни препратки към християнски добродетели.
Типични словосъчетания
Добър се среща в следните типични словосъчетания и фрази: