до – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на до
пространствен – Предел, граница в пространството, във времето, в количеството.
2. Значение на до
времеви – Отрязък от време или разстояние, което отделя едно събитие или място от друго.
3. Значение на до
времеви – Граница на предшестващ период от време.
4. Значение на до
насочен – Достигане на определена цел с проникване във вътрешността на обекта.
5. Значение на до
пространствен – Непосредствена близост; при, край.
6. Значение на до
контактен – Допир; о. Главата ѝ
7. Значение на до
приблизителен – Приблизителност.
8. Значение на до
количествен – Изчерпване на количество, явление и др.
9. Значение на до
резултативен – Резултат.
10. Значение на до
степенуващ – Степен на качество, действие и др.
11. Значение на до
сравнителен – Сравнение за установяване на сходство.
12. Значение на до
отношение – Зависимост.
13. Значение на до
адресен – Насоченост, адресиране; към. До господин Директора. • До амина. — Винаги, до свършека на света. • До време. — Разг. До известно време; временно. • До гроб/живот. — До края на живота си. • До гуша/шия. — Много, до краен предел. • До дупка. — Докрай, без да спирам. • До капка. — До последната капка; докрай. • До корен. — Съвсем, докрай, изцяло. • До под (кривата) круша(та). — До никъде, съвсем нищо или много малко. • До немай-къде. — Разг. Прекалено много. • Бия/изтезавам до смърт. — Бия/изтезавам прекалено жестоко. • — Прекалено много, в крайна степен.
14. Значение на до
музикален – ср. , само ед. Спец. В музиката — първи тон на гамата.
Граматична характеристика
Морфологични особености
До предлогът до се управлява с винителен падеж и изразява различни пространствени, времеви и отвлечени отношения. Той е непроменяем и не се съгласува с думите, с които се свързва. Може да се използва самостоятелно или в състава на различни предложни оборти. В ролята си на съществително име при музикалното значение е от среден род, единствено число.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
До предлогът до е изключително честотен в българския език и се употребява във всички стилистични регистри – от разговорен до официален и научен. Особено често се среща в израза на времеви и пространствени граници, както и в многобройни фразеологизми и идиоматични изрази. В разговорната реч се използва и за засилване на експресивността чрез различни устойчиви словосъчетания.
Семантична характеристика
До семантичното поле на думата до обхваща понятията за граница, предел, достигане и завършек. Тя носи конотации за определеност, точност и завършеност на действия или състояния. В преносен смисъл се свързва с идеята за пълнота, изчерпаност и крайност. Културно се асоциира с българската народна образност чрез многобройните си фразеологизми като „до гуша“, „до корен“ и други.
Типични словосъчетания
До се среща в следните типични словосъчетания и фрази: