дишане – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на дишане
основно – Непрекъснат физиологичен процес, при който живите организми поемат кислород от въздуха и го транспортират до органите и тъканите, като вдишаният кислород участва в метаболитните процеси
2. Значение на дишане
физиол. – Поемане и изпускане на въздух с белите дробове или с други специализирани органи на живите организми
3. Значение на дишане
физиол. – Обмяна на газове между външната среда и кръвта, извършвана в дихателните органи (външното дишане)
4. Значение на дишане
прен. – Съществуване, живеене
5. Значение на дишане
разговорно – Поглъщане, поемане на въздух или аромат; вдишване
Граматична характеристика
Морфологични особености
Дишане съществително име от среден род, тип 71, образувано от глагола дишам с наставката -не. склонява се по следния модел: ед. число ди-ша-не, членувано ди-ша-не-то; множествено число ди-ша-ния, членувано ди-ша-ни-я-та. не притежава специални морфологични особености, но е полисемично и допуска както преносни, така и буквални значения.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Дишане употребява се както в научния и медицински дискурс, така и в ежедневния език. в физиологичния и медицинския контекст обозначава основния физиологичен процес и неговите разновидности (външно дишане, клетъчно дишане, изкуствено дишане). в разговорния език се използва в преносен смисъл за означаване на съществуване или живот. е уместна в академичното писане, медицинската документация и художествените текстове.
Семантична характеристика
Дишане дишането е централна концепция в биологията и медицината, свързана с основната функция на живите организми. във философския и художествен смисъл е свързано с идеите за живот и съществуване. притежава силна сценична и литературна конотация, често използвана за метафорично описание на способността да се живее пълноценно.
Типични словосъчетания
Дишане се среща в следните типични словосъчетания и фрази: