дисфункция – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на дисфункция
основно – нарушение на нормалната дейност на орган или система в организма
2. Значение на дисфункция
мед. – аномалия в работата на органи или системи в човешкото тяло
3. Значение на дисфункция
психол. – когнитивни затруднения в планирането, вземането на решения и контрола на импулси
4. Значение на дисфункция
социол. – неефективност или неправилно поведение в социални взаимодействия или структури
5. Значение на дисфункция
общ. – неправилно или нарушено функциониране на система, процес или организация
Граматична характеристика
Морфологични особености
Дисфункция дисфункция е съществително име от женски род, включено в тип 47 на склонението според речниците. образува се с гръцкия елемент дис- („лош, нарушен“) и латинското funktiō („дейност, функция“). в единствено число: дисфункция, членувано дисфункцията; в множествено число: дисфункции, членувано дисфункциите. допуска сричкопренос: дис-фун-к-ция.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Дисфункция използва се предимно в научни, медицински и социологически контексти като специализиран термин. уместна е в професионална и академична реч, рядко в разговорния език поради книжния си характер. обхваща формални регистри като статии, доклади и диагнози, където подчертава патологични или системни проблеми.
Семантична характеристика
Дисфункция семантичното поле обхваща идеи за нарушена нормалност и неефективност в биологични, психични или социални системи. носи негативни конотации на болест, разстройство и хаос, често асоциирана с медицински диагнози. преносно се използва за описване на организационни или семейни кризи, с културни препратки към модерната психология и социология.
Типични словосъчетания
Дисфункция се среща в следните типични словосъчетания и фрази: