дисбаланс – Значение на думата в българския речник

съществително име
дисбала̀нс

Какво означава?

1. Значение на дисбаланс

основно – липса на равновесие или нарушено съотношение между съставните части на дадена система

2. Значение на дисбаланс

иконом. – несъответствие между приходи и разходи или между търсене и предлагане на пазара

3. Значение на дисбаланс

мед. – хормонален или биохимичен дисбаланс в организма

4. Значение на дисбаланс

техн. – разбалансиране на механични или електрически системи

5. Значение на дисбаланс

прен. – несъразмерност в социални или политически отношения

Граматична характеристика

Морфологични особености

Дисбаланс дисбаланс е съществително име от мъжки род, тип 7 по склонение, използвано само в единствено число. допуска членуване с определителен член -ът и неопределителен член един. образувано е с префикс дис- към основата баланс от френското déséquilibre, прекарано през английското disbalance.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Дисбаланс употребява се предимно в научни, икономически и медицински контексти като термин с висока степен на формалност. уместна е в професионална и академична реч, рядко в разговорния език поради спецификата си. обхваща регистри от специализирана терминология до публични дискусии за икономически кризи.

Семантична характеристика

Дисбаланс семантичното поле обхваща идеи за нестабилност и нарушено равновесие с негативни конотации като криза или проблем. асоциира се с необходимост от корекция или балансиране в различни системи. преносно означава социална или емоционална несъразмерност, често с културни препратки към икономически неравенства.

Типични словосъчетания

Дисбаланс се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

икономически дисбаланс
хормонален дисбаланс
търговски дисбаланс
енергиен дисбаланс
психически дисбаланс
фискален дисбаланс

Свързани думи и синоними