диня – Значение на думата в българския речник

Какво означава?

Граматична характеристика

Морфологични особености

Диня съществително име, женски род, тип 47 по морфологичната класификация на българския език. образува множествено число дини. прилагателното форми са динен, динена, динено, множествено динени. членува се в определена форма като динята (единствено число) и дините (множествено число). в неопределена форма се употребява без член. словообразувателният модел е характерен за простите съществителни с наследени славянски морфеми.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Диня това е広ко разпространена дума с неутрален стилистичен регистър, която функционира както в ежедневния език, така и в официални и научни контексти. се среща предимно в аграрния и храносмилащия дискурс, когато се говори за селскостопански продукти и хранителни въпроси. уместна е както в разговорния, така и в книжовния български език. фигурира в идиоматични изрази, които придават образност на речта, и е често срещана в детската литература и преводи на произведения за естествознание.

Семантична характеристика

Диня думата принадлежи към семантичното поле на селскостопанските продукти и плодове, специално летните студени плодове. асоциирана е със защита от жегата и с летния сезон, което я прави символична за топлото време на годината. в преносен смисъл участва в богата идиоматика, свързана със simultaneus дейност и с измама, което отразява историческата употреба на думата в устното творчество. синонимна е с любеница и карпуз, но динята е по-традиционна българска терминология, докато карпузът е лексема с турско происхождение.

Типични словосъчетания

Диня се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

Свързани думи и синоними