дифузия – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на дифузия
физ./хим. – Процес на спонтанно проникване и смесване на молекули или атоми на едно вещество в друга среда (течност, газ или твърдо тяло) вследствие на тяхното хаотично топлинно движение, насочен от области с по-висока към области с по-ниска концентрация.
2. Значение на дифузия
биол. – Пасивен транспортен механизъм в живите организми, при който вещества (кислород, въглероден диоксид, хранителни молекули) преминават през клетъчни мембрани без изразходване на енергия, следвайки концентрационния градиент.
3. Значение на дифузия
физ. оптика – Разпръскване на светлина или друго лъчение при преминаването му през неравна, матова или полупрозрачна повърхност, вследствие на което лъчите се отклоняват в множество посоки и светлината става равномерна и мека.
4. Значение на дифузия
социол./прен. – Разпространение, проникване и постепенно усвояване на идеи, иновации, културни практики или технологии от един социален, географски или институционален контекст в друг.
5. Значение на дифузия
техн. – В металургията и материалознанието — дифузионно проникване на атоми от един материал в кристалната решетка на друг при висока температура, използвано при заваряване, термична обработка и нанасяне на покрития.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Дифузия съществително женски род от чужд произход (от лат. diffusio, -onis чрез рус. диффузия или фр. diffusion); не притежава форма за множествено число при употреба в основното си терминологично значение (singularia tantum), но в научен контекст е възможна форма дифузии при обозначаване на различни видове или процеси. членува се с определителен член -та: дифузията; в родителен падеж — на дифузията. словообразувателно от нея се образуват: прилагателно дифузионен, -нна, -нно (дифузионен процес), наречие дифузионно, глаголна форма дифундирам. употребява се предимно в единствено число в научните и техническите текстове.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Дифузия думата принадлежи предимно към научния, академичния и техническия регистър на езика и се среща най-често в учебници по физика, химия и биология, в научни статии и в специализирана литература. в разговорен контекст практически не се употребява, а в популяризаторски текстове може да бъде съпроводена с обяснение или синонимна перифраза. в социологически и хуманитарен контекст думата се употребява метафорично за описание на разпространението на идеи и иновации (теория за дифузията на иновациите). многозначността й изисква контекстуална уточненост, особено когато се преминава от физикохимичната към преносната употреба. стилистично е неутрална в научния дискурс, но придобива известна образност в хуманитарните текстове.
Семантична характеристика
Дифузия думата принадлежи към семантичното поле на природните процеси, движението и разпространението; свързана е с понятия като концентрация, градиент, пропускливост, осмоза, разсейване и пренос. конотативно носи идеята за бавен, постепенен и ненасилствен процес на проникване и изравняване, което обуславя успешния й пренос в социалните науки за описание на разпространението на идеи и иновации. асоциативно се свързва с образи на разтваряне, смесване и равновесие. в хуманитарния дискурс думата може да внушава идеята за органично, неформално и незабелязано разпространение на влияния за разлика от целенасочено налагане. семантично контрастира с понятия като концентрация, задържане и изолация.
Типични словосъчетания
Дифузия се среща в следните типични словосъчетания и фрази: