диез – Значение на думата в българския речник

съществително име, мъжки род
диѐз

Какво означава?

1. Значение на диез

Музикален термин – Знак за алтерация (♯), който повишава тона с половин тон; поставя се пред нотата или в ключовото означение.

2. Значение на диез

Тоналност – Определение за тоналност, в която основният тон е повишен; например фа диез мажор, до диез минор.

3. Значение на диез

Преносно значение – Нещо, което изостря, засилва или повишава интензивността на дадено явление; акцент, усилване.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Диез е съществително име от мъжки род, двусрично, с ударение върху втората сричка. Членува се с пълен член -ът/-а (диезът/диеза). Множественото число е диези. Думата произлиза от френски dièse, от гръцки diesis — разделяне. Използва се и като прилагателно в съчетания като фа диез, до диез.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Диез се употребява предимно в музикалната теория и практика. Среща се в нотните издания, учебниците и музикалната критика. Думата е тясно специализирана и е позната главно на музиканти и изучаващи музика. В преносен смисъл се среща рядко, но с ясна метафорична стойност за усилване или изостряне.

Семантична характеристика

Диез принадлежи към семантичното поле на музикалните знаци и алтерацията. Ключов семантичен компонент е повишаването на тона с половин тон. Семантично се противопоставя на бемол (понижаване) и се неутрализира от бекар. Думата е елемент от системата на хроматичната тонална организация и е неразделна част от нотописа.

Типични словосъчетания

Диез се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

Диезът пред нотата повишава тона с половин тон.

Произведението е написано във фа диез минор с три диеза.

Редът на диезите в ключовото означение е фа, до, сол, ре, ла, ми, си.

До диез минор е тоналността на Лунната соната на Бетовен.