ден – Значение на думата в българския речник

съществително име, мъжки род
дѐн

Какво означава?

1. Значение на ден

Астрономия – период от 24 часа, съответстващ на едно пълно завъртане на Земята около оста й.

2. Значение на ден

Общоупотребимо – светлата част от денонощието, от изгрев до залез на слънцето.

3. Значение на ден

Преносно – определен момент, дата или период от време; значим момент в живота.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Ден е съществително име от мъжки род, първо склонение. членуваната форма е „денят“ (пълен член) и „деня“ (кратък член). множественото число е „дни“. думата е едносрична с ударение върху единствената сричка. от праславянски произход.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Ден е стилистично неутрална дума с изключително широка употреба. среща се абсолютно във всички функционални стилове на българския език. думата е сред най-фреквентните в езика и участва в огромен брой устойчиви словосъчетания. в литературата „ден“ символизира живот, светлина и действие.

Семантична характеристика

Ден принадлежи към тематичната група на времевите единици и частите на денонощието. семантично е свързан с понятията за светлина, време и живот. думата е полисемантична и се използва в множество контексти. в опозиция с „нощ“ образува една от основните семантични двойки в езика.

Типични словосъчетания

Ден се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

слънчев ден
работен ден
рожден ден
ден след ден

Свързани думи и синоними