деменция – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на деменция
основно – упадък на интелекта поради заболяване на мозъка; слабоумие, оглупяване[1]
2. Значение на деменция
мед. – синдром от симптоми, засягащи паметта, мисленето, социалните и когнитивните функции[2][5]
3. Значение на деменция
спец. – неврологично дегенеративно заболяване, ограничаващо умствените и физическите способности[3][4]
4. Значение на деменция
прен. – значително влошаване на умствените способности и концентрацията[4]
Граматична характеристика
Морфологични особености
Деменция деменция е съществително име от женски род, само в единствено число, от тип 47 по класификацията на блс[1]. склонява се по стандартното iii склонение за женски имена: деменция, на деменцията, деменцията, деменция[1]. приема задължителни и незадължителни членове: деменцията, една деменция[1]. образува се чрез суфиксация от латинското dementia с адаптация към българската морфология[1][4].
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Деменция употребява се предимно в медицински, научни и публични текстове за описание на неврологични състояния[1][2][4]. в разговорния език се среща в контекста на старческо оглупяване или заболявания като алцхаймер[1][3]. уместна е в професионални, образователни и медийни регистри, избягвайки пренебрежителни конотации в ежедневието[3][7]. често се комбинира с уточнители като старческа или фронтотемпорална[1][2].
Семантична характеристика
Деменция семантичното поле обхваща когнитивен спад, загуба на памет и социални нарушения, свързани с мозъчни увреждания[1][2][4]. асоциира се с преносни значения на умствен упадък и болест на старостта, с негативни конотации на безпомощност и деградация[3][4]. културно се свързва с алцхаймер и други форми като съдова или с телца на леви, подчертавайки прогресивния характер[2][3][6].
Типични словосъчетания
Деменция се среща в следните типични словосъчетания и фрази: