дата – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на дата
основно – Точно означен момент, календарно време на някое събитие
2. Значение на дата
основно – Знак, който посочва момента на написване на документ или писмо
3. Значение на дата
книжн. – Важно събитие или паметна вехетина в историята
Граматична характеристика
Морфологични особености
Дата женско съществително име от тип 41 със множествено число дати. образува се от латинския корен data. членува се както определено (датата), така и неопределено (дата). при числителни и определители приема форма съответно на падежа и броя. склонява се регулярно по женския род в единствено и множествено число.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Дата използва се във всички регистри на българския език – от официални документи и администрация до ежедневната реч. срещаща се е както в писмена, така и в устна форма. думата е универсална и неутрална, уместна в правни текстове, писма, брой, исторически контексти и разговори. функционално служи като маркер на време и като референтна точка в документацията.
Семантична характеристика
Дата дата е централна за организацията на времето в човешкия живот и функционира като мост между абстрактното време и конкретни събития. семантично е свързана с идеи за память, orden, и фиксиране на моменти. има силни асоциации с историята, администрацията и личната памет. преносно може да означава и обхвата на значимост на дадено събитие в личния или обществен контекст.
Типични словосъчетания
Дата се среща в следните типични словосъчетания и фрази:
