дар – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на дар
Общоупотребимо – подарък, нещо, което се дава безвъзмездно на някого като знак на внимание, уважение или любов.
2. Значение на дар
Религия – приношение, поднесено на Бога или на храма; Божие благословение или талант, даден от Бога на човека.
3. Значение на дар
Преносно – вродена способност, талант; природно надарение, което човек притежава от раждането си.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Дар е съществително име от мъжки род, което се членува с пълен член -ът и кратък член -а. в множествено число приема формата дарове. думата има една сричка и ударението е върху нея. думата е от старобългарски произход и е запазена в съвременния книжовен език.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Дар е широкоупотребима дума, която се среща във всички стилове на българския език. в религиозния контекст даровете на Светия Дух са централно богословско понятие. в ежедневната реч „дар“ е по-книжовен синоним на „подарък“. в преносен смисъл „Божи дар“ означава вроден талант или способност.
Семантична характеристика
Дар притежава богата семантика, свързана с даване, благодат и надарение. в материалното си значение думата обозначава подарък, предоставен безвъзмездно. в религиозния контекст даровете са израз на Божията милост и благодат. в преносното си значение думата означава вроден талант. семантичното поле включва понятия като подарък, талант, благодат и щедрост.
Типични словосъчетания
Дар се среща в следните типични словосъчетания и фрази: