данък – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на данък
Финанси – Задължително безвъзмездно плащане, което физическите и юридическите лица правят към държавния или общинския бюджет по силата на закон.
2. Значение на данък
Икономика – Основен инструмент на фискалната политика, чрез който държавата набира приходи за финансиране на публичните разходи.
3. Значение на данък
Преносно значение – Нещо, което се дава принудително или неизбежно; цена, която се плаща за нещо.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Данък е съществително име от мъжки род, единствено число. Членуваната форма е данъкът (пълен член) и данъка (кратък член). Множественото число е данъци, а членуваната му форма е данъците. Думата е домашна по произход и е продуктивна в словообразуването: данъчен, данъкоплатец, данъкообложение.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Данък е широко употребявана дума във всички функционални стилове на българския език. В правния и финансовия дискурс тя е строг термин с ясно определено съдържание. В публицистиката и разговорната реч думата се използва активно при обсъждане на данъчната тежест и данъчната политика. В преносен смисъл се употребява в изрази като „данък на времето“ или „данък невежество“.
Семантична характеристика
Данък обозначава задължително, безвъзмездно и невъзвращаемо плащане към държавата. Ключовите семантични признаци на данъка са задължителност, законова регламентация и отсъствие на пряка насрещна престация. Видовете данъци се разделят на преки (данък върху доходите, корпоративен данък) и косвени (ДДС, акциз). Семантично думата се свързва с понятия като облагане, фискална тежест и бюджетни приходи.
Типични словосъчетания
Данък се среща в следните типични словосъчетания и фрази: