чудо – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на чудо
Религиозно – свръхестествено събитие, извършено по божествена воля, което надхвърля законите на природата.
2. Значение на чудо
Преносно – нещо необикновено, изумително и трудно обяснимо, което предизвиква възхищение.
3. Значение на чудо
Разговорно – нещо неочаквано и невероятно, което се случва въпреки малката вероятност.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Чудо е съществително име от среден род, членувано с определителен член -то. множественото число е чудеса, което е неправилна форма. думата се използва свободно в единствено и множествено число. образува производни думи като чудотворен, чудотворец, чудесен.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Чудо е широко употребявана дума в българския език с богата стилистична палитра. в религиозните текстове означава свръхестествено събитие, извършено от Бог или светец. в ежедневната реч се използва за изразяване на учудване и възхищение. думата е стилистично неутрална и се среща във всички регистри на речта.
Семантична характеристика
Чудо носи семантиката на нещо изключително, което излиза извън обичайния ход на нещата. в религиозен контекст чудото е доказателство за божественото присъствие и сила. думата е тясно свързана с вярата и свръхестественото. семантично обхваща широк спектър от значения — от божествено деяние до разговорно изразяване на изненада.
Типични словосъчетания
Чудо се среща в следните типични словосъчетания и фрази: