човек – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на човек
В митологията – същество, създадено от боговете по техен образ и подобие, надарено с разум и душа, заемащо средищно място между божественото и животинското.
2. Значение на човек
В общ смисъл – живо същество от вида Homo sapiens, притежаващо съзнание, реч и способност за мислене.
3. Значение на човек
В преносен смисъл – личност, която проявява нравствени качества като доброта, честност и човечност.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Човек е съществително име от мъжки род, единствено число. множественото число е „хора“ — суплетивна форма. членуваната форма е човекът (пълен член) и човека (кратък член). в изречението може да изпълнява функцията на подлог, допълнение или приложение.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Човек е една от най-често употребяваните думи в българския език. използва се във всички функционални стилове — от разговорния до научния. в митологичен контекст означава сътвореното от боговете същество. може да се употребява и като неопределително местоимение в значение на „някой“. стилистично е напълно неутрална дума.
Семантична характеристика
Човек е централно понятие в митологията и философията. в митологичните разкази човекът е създаден от божествена воля, често от пръст или глина. думата носи конотации на смъртност, ограниченост, но и на творчески потенциал. семантично е свързана с понятията за живот, душа и съдба.
Типични словосъчетания
Човек се среща в следните типични словосъчетания и фрази:
