човек – Значение на думата в българския речник

съществително име, мъжки род
човЕк

Какво означава?

1. Значение на човек

В митологията – същество, създадено от боговете по техен образ и подобие, надарено с разум и душа, заемащо средищно място между божественото и животинското.

2. Значение на човек

В общ смисъл – живо същество от вида Homo sapiens, притежаващо съзнание, реч и способност за мислене.

3. Значение на човек

В преносен смисъл – личност, която проявява нравствени качества като доброта, честност и човечност.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Човек е съществително име от мъжки род, единствено число. множественото число е „хора“ — суплетивна форма. членуваната форма е човекът (пълен член) и човека (кратък член). в изречението може да изпълнява функцията на подлог, допълнение или приложение.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Човек е една от най-често употребяваните думи в българския език. използва се във всички функционални стилове — от разговорния до научния. в митологичен контекст означава сътвореното от боговете същество. може да се употребява и като неопределително местоимение в значение на „някой“. стилистично е напълно неутрална дума.

Семантична характеристика

Човек е централно понятие в митологията и философията. в митологичните разкази човекът е създаден от божествена воля, често от пръст или глина. думата носи конотации на смъртност, ограниченост, но и на творчески потенциал. семантично е свързана с понятията за живот, душа и съдба.

Типични словосъчетания

Човек се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

първият човек
създаването на човека
човек и бог
смъртен човек

Свързани думи и синоними