чистота – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на чистота
Физическа чистота – състояние на нещо, което е чисто, без замърсяване или примеси; хигиена.
2. Значение на чистота
Нравствена чистота – в религиозен контекст — състояние на духовна безгрешност и непорочност; чистота на душата.
3. Значение на чистота
Безпримесност – отсъствие на чужди елементи или примеси; автентичност и неподправеност.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Чистота е съществително име от женски род, което се членува с пълен член -та (чистотата). думата не образува множествено число, тъй като е абстрактно понятие. образувана е от прилагателното чист с наставка -ота. принадлежи към общоупотребимата лексика на българския език.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Чистота е стилистично неутрална дума, която се употребява във всички функционални стилове. в религиозен контекст описва духовната непорочност и безгрешност. в ежедневната реч се отнася до физическата хигиена. думата се среща в научни, публицистични и художествени текстове. има широка съчетаемост и се употребява в разнообразни контексти.
Семантична характеристика
Чистота обединява физическото и духовното значение на отсъствие на замърсяване. семантично е свързана с идеите за непорочност, хигиена и автентичност. в религиозния контекст е условие за приближаване до бога. в светска употреба описва както физическо, така и нравствено състояние. думата е антоним на мръсотия, нечистота и порочност.
Типични словосъчетания
Чистота се среща в следните типични словосъчетания и фрази: