часослов – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на часослов
Религия – богослужебна книга, съдържаща неизменните части на дневните църковни служби — вечерня, утреня, часове и други.
2. Значение на часослов
Литургика – основна книга за четеца и певеца в православния храм, по която се извършва ежедневното богослужение.
3. Значение на часослов
История – ръкописна или печатна книга от средновековието, използвана за молитвена практика в манастирите.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Часослов е съществително име от мъжки род, което се членува с пълен член -ът и кратък член -а. в множествено число приема формата часослови. ударението пада върху третата сричка. думата е сложна, образувана от „час“ и „слово“.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Часослов се употребява в религиозен и исторически контекст. думата е специализиран термин от областта на православната литургика. часословът е една от основните книги, необходими за извършване на богослужение. в ежедневната реч думата се среща рядко и е позната предимно на духовници и богослови.
Семантична характеристика
Часослов притежава семантика, свързана с богослужебния ред и времето за молитва. думата обозначава книга, която организира молитвения живот по часове на деня. часословът е основата на денонощния кръг от богослужения в православната църква. семантичното поле включва понятия като книга, богослужение, молитва и ред.
Типични словосъчетания
Часослов се среща в следните типични словосъчетания и фрази: