час – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на час
основно – мерна единица за време, равна на една двадесет и четвърта част от денонощието, която се дели на шейсет минути.
2. Значение на час
време – само ед. срок от 60 минути, изчислен от полунощ или от обяд.
3. Значение на час
учеб. – промеждутък, предназначен за учебни занятия.
4. Значение на час
прен. – време, момент.
5. Значение на час
спец. – време, предназначено за нещо.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Час мъжки род, i клас на склонение. единствено число: часът, часа; множествено число: часове, (два) часа. допуска членуване и образува сложни форми като часовник, часово. ударението е на втората сричка в основната форма.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Час употребява се в книжовния, разговорния и професионален език. основно значение е в контекста на измерване на времето, учебни разписания и ежедневни дейности. преносните значения са типични за литературен и разговорен стил, като ‘труден час’ или ‘приемен час’.
Семантична характеристика
Час семантично поле обхваща измерване на времето, временни интервали и абстрактни моменти. асоциира се с рутина, очакване и ключови събития, често с конотации на спешност или важност. преносно означава критични или предопределени моменти, като ‘последният час’ в културни и литературни контексти.
Типични словосъчетания
Час се среща в следните типични словосъчетания и фрази: