бунтовник – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на бунтовник
основно – човек, който организира бунт и участва в него
2. Значение на бунтовник
правен – лице, извършило престъпление чрез участие в бунт или въстание
3. Значение на бунтовник
разговорно – човек, който се противопоставя на установения ред или авторитет
4. Значение на бунтовник
прен. – борбен дух или индивид с радикален протестен характер
5. Значение на бунтовник
лит. – герой в литературата, борещ се за свобода и справедливост
Граматична характеристика
Морфологични особености
Бунтовник бунтовник е съществително име от мъжки род, тип 14a по класификацията на склоненията. образува се от основата бунт с наставка -овник, типична за деятелни имена в българския език. в единствено число има форми: непълен член бунтовника, пълен член бунтовникът; множествено число бунтовници, членувано бунтовниците; звателна форма бунтовнико.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Бунтовник думате се използва предимно в книжовен и публичен език, особено в исторически, политически и литературни контексти. уместна е при описание на участници в бунтове, революции или протести, като често носи положителна или неутрална конотация в борбени ситуации. в разговорния език може да придобие ироничен оттенък за непокорен човек.
Семантична характеристика
Бунтовник семантичното поле обхваща идеи за съпротива, бунт и борба срещу властта, с асоциации към революционери и въстаници. често свързана е с положителни конотации като смелост и героизъм в българската култура, особено чрез фигури като хайдути и ботевски герои. преносно означава непокорен характер или антисистемен дух.
Типични словосъчетания
Бунтовник се среща в следните типични словосъчетания и фрази: