буква – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на буква
основно – Графичен символ, който представя звук или група звукове в писмената реч на един език
2. Значение на буква
основно – Елемент от азбуката на дадена национална писменост, подреден в установена последователност
3. Значение на буква
спец. – Графема, която има определено място в системата на правописа и служи за запис на думите
4. Значение на буква
прен. – Буквално значение на дума или текст, без отклонение от преносното или условното значение
Граматична характеристика
Морфологични особености
Буква съществително име, женски род, единствено число (множествено число: букви). склонява се като нарицателно съществително с членуване: буква, букви (неопределено), буквата, буквите (определено). морфологично строение: корен букв- + окончание -а. образувано от праславянски корен *bukva. обикновено се употребява в именна функция или като обект на глаголни действия.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Буква думата се среща както в официална, така и в неформална реч, особено в образователен контекст при преподаване на езика и грамотност. използва се в лингвистичната терминология, в детския език при обучение на четене и писане, както и в публицистичния регистър. честа е и в художественото творчество при описание на писането и писмената реч. в разговорния регистър може да приема преносни значения.
Семантична характеристика
Буква думата се свързва със писмото, писмената реч и кодирането на звукове. семантичното поле включва понятия като азбука, графема, символ, писане и четене. конотативно е свързана с образованието, грамотността, интелектуалния живот и культурния напредък. във философския план буквата символизира конкретното, буквалното разбиране в противопоставление към преносното значение. във фразеологията думата придобива преносни значения, отнасящи се до точност и дословност.
Типични словосъчетания
Буква се среща в следните типични словосъчетания и фрази: