брояч – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на брояч
основно – уред или устройство за преброяване или отчитане на количество, брой, изминат път, време или енергия.
2. Значение на брояч
техн. – логическа схема в електрониката, състояща се от тригерни клетки, която регистрира постъпили импулси в двоичен, десетичен или специален код.
3. Значение на брояч
информ. – променлива в компютърна програма, използвана за отчитане на броя на изпълненията на операции или събития.
4. Значение на брояч
жарг. – човек, който следи другите и доносничи за тях.
5. Значение на брояч
прен. сл. – доносник или огледалец в разговорния език (американски жаргон: spotter, fink).
Граматична характеристика
Морфологични особености
Брояч брояч е мъжко съществително име от второ склонение с единствено число форма броя̀ч и множествено число броя̀чи, както и несвързано двойно число (два) броя̀ча. образува производни прилагателни като броя̀чен, броя̀чна, броя̀чно чрез суфикс -ен. допуска членуване: броя̀чът, броя̀чите и се използва в словосъчетания като банкнотоброячна машина.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Брояч в основния си смисъл се употребява в технически и ежедневни контексти за уреди като електроенергиен брояч или спидометър. в жаргонния регистър означава доносник и е типично за неформален, разговорен език. в информатиката е стандартна терминология в програмирането, докато преносното значение е рядко и ограничено до сленг.
Семантична характеристика
Брояч семантичното поле обхваща измерване, отчитане и контрол, с асоциации към прецизност и автоматизация. в жаргонния смисъл носи негативни конотации на предателство и наблюдение. свързва се с културни образи на технически прогрес и социални роли като информатор.
Типични словосъчетания
Брояч се среща в следните типични словосъчетания и фрази: