болест — Български тълковен речник


болест

съществително име, женски род; множествено число: болести; от старобългарски болѣзнь
Определения:
  1. Нарушение на нормалното функциониране на организма, съпроводено с характерни симптоми.
  2. В алхимията — несъвършено състояние на материята или метала, което трябва да бъде „излекувано“ чрез трансмутация.
  3. Преносно — вредно, нездравословно явление в обществото или в душевния живот.
Граматика:

женски род, ед.ч. болест, чл. форма болестта, мн.ч. болести

Употреба:

в алхимията неблагородните метали се разглеждат като „болни“ — тяхното несъвършенство е болест, която философският камък може да излекува

Семантика:

свързва се с несъвършенство, страдание и нужда от пречистване; болестта на метала е метафора за духовното несъвършенство

Примери:
  • Алхимиците смятали неблагородните метали за болни, нуждаещи се от лечение.
  • Болестта на тялото е отражение на болестта на душата в алхимичната философия.
  • Еликсирът на живота обещава победа над всяка болест.
  • Тежката болест го принуди да промени начина си на живот.
Синоними:

заболяване, недъг, немощ, хворост, страдание