богослужение – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на богослужение
Религия – съвкупност от молитви, песнопения и свещенодействия, извършвани в храма по установен ред за прослава на Бога.
2. Значение на богослужение
Литургика – конкретна църковна служба, извършвана в определено време от деня или по повод на празник.
3. Значение на богослужение
Преносно – тържествено и ревностно служене на определена идея или кауза; саможертвено посвещаване.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Богослужение е съществително име от среден род, което се членува с определителен член -то. в множествено число приема формата богослужения. ударението пада върху четвъртата сричка. думата е сложна, образувана от „Бог“ и „служение“.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Богослужение се употребява предимно в религиозен контекст за обозначаване на църковна служба. думата е основен термин в православната литургика. в ежедневната реч се среща, когато се говори за посещение на храм и участие в църковни служби. в книжовния стил думата може да се употреби и в преносен смисъл.
Семантична характеристика
Богослужение притежава семантика, свързана с ритуал, молитва и духовна практика. в основното си значение думата обозначава организирана форма на колективно или индивидуално общуване с Бога. богослужението включва молитви, песнопения, четения и свещенодействия. семантичното поле обхваща понятия като литургия, служба, молитва и тайнство.
Типични словосъчетания
Богослужение се среща в следните типични словосъчетания и фрази: