бог – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на бог
В монотеизма – върховно, всемогъщо и вечно същество, творец и владетел на вселената, обект на религиозна вяра и поклонение.
2. Значение на бог
В политеизма – свръхестествено същество с определени качества и функции, което управлява определена сфера от природата или човешкия живот.
3. Значение на бог
Във философията – абсолютно начало, първопричина, висш разум или безусловна основа на битието, разглеждано отвъд рамките на религиозната вяра.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Бог е съществително име от мъжки род, членувана форма — Бог (без член в монотеистичен контекст) или богът (пълен член). множественото число е богове, а членуваната форма е боговете. думата е от праславянски произход. образува производни думи като божествен, богиня, божество, безбожие, богослов.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Бог е една от най-фундаменталните думи в българския език с дълга културна история. в религиозен контекст се пише с главна буква и означава единствения Бог на монотеизма. в разговорната реч участва в множество устойчиви изрази и междуметия. думата е централна за богословието, религиозната философия и културната история на българския народ.
Семантична характеристика
Бог обхваща изключително широко семантично поле — от личностното същество на монотеизма до абстрактния философски абсолют. в различните философски традиции Бог означава различни неща — първодвигател (Аристотел), субстанция (Спиноза), морален законодател (Кант). думата носи силна емоционална натовареност и е свързана с понятията за свещеност, вечност и всемогъщество. семантично се противопоставя на понятията за безбожие и атеизъм.
Типични словосъчетания
Бог се среща в следните типични словосъчетания и фрази: