блажен – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на блажен
Щастлив в бога – в религиозен контекст — който е удостоен с божията благодат и изпитва върховно духовно щастие.
2. Значение на блажен
Категория светци – титла за светци, особено в католическата църква — степен преди канонизацията; също категория светци в православието.
3. Значение на блажен
Преносно значение – изпитващ пълно щастие и удовлетворение; блаженстващ; понякога ироничн — наивен и безгрижен.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Блажен е прилагателно име, което се изменя по род, число и определеност. формите му са: блажена (женски род), блажено (среден род), блажени (множествено число). членуваната форма е блаженият. думата произлиза от старобългарското блаженъ. образува съществителните блаженство и блаженик.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Блажен се употребява в религиозния, книжовния и разговорния стил. в религиозен контекст се среща в Блаженствата (Нагорната проповед) и като титла на светци. в преносна употреба описва изключително щастливо състояние. в разговорната реч може да има ироничен оттенък, означаващ наивен или безгрижен. думата носи възвишен стилистичен оттенък в религиозния си смисъл.
Семантична характеристика
Блажен изразява понятието за висше духовно щастие и божие благоволение. семантично е свързано с идеите за рай, благодат и духовно съвършенство. в библейския контекст се използва в заповедите за блаженство. в светска употреба описва безоблачно щастие. в ироничен смисъл може да означава безгрижна наивност. думата е антоним на нещастен и страдащ.
Типични словосъчетания
Блажен се среща в следните типични словосъчетания и фрази: