билка – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на билка
Ботаника – тревисто растение, което се използва в народната и официалната медицина заради лечебните си свойства.
2. Значение на билка
Народна медицина – изсушена част от лечебно растение (листа, стъбло, цвят или корен), предназначена за приготвяне на отвари и чайове.
3. Значение на билка
Преносно – средство или лек за нещо нежелано, нещо, което помага за преодоляване на проблем.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Билка е съществително нарицателно име от женски род, първо склонение. членува се с пълен член -та (билката). образува множествено число билки. притежава бройна форма, но тя съвпада с множественото число. думата се използва свободно както в единствено, така и в множествено число.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Билка е стилистично неутрална дума с широка употреба в българския език. среща се в научни, медицински и битови текстове. има важно място в българската култура и традиции, свързани с билкосъбирането. използва се и в устойчиви изрази и поговорки. думата е от праславянски произход.
Семантична характеристика
Билка принадлежи към семантичното поле на растенията и лечението. основното значение е свързано с лечебните свойства на определени растения. в преносна употреба означава средство за решаване на проблем. думата е тясно свързана с българската етнографска традиция и народна медицина.
Типични словосъчетания
Билка се среща в следните типични словосъчетания и фрази: