билирубин – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на билирубин
мед. – Жълто-кафяв пигмент, образуващ се при разпада на хемоглобина в организма
2. Значение на билирубин
биохим. – Органично съединение, продукт от метаболизма на червените кръвни телца
3. Значение на билирубин
клин. – Показател в кръвните изследвания, чието повишение указва проблеми с черния дроб или жлъчката
4. Значение на билирубин
спец. – Билиарен пигмент, отговорен за жълтеникавото оцветяване на урината и фецеса
Граматична характеристика
Морфологични особености
Билирубин мъжки род, единствено число, неодушевено съществително име от втори тип склонение. Членува се с определителния член -ът (билирубинът), а множественото число се образува с окончание -и (билирубини). Думата е заемка от латински произход и запазва своята основна форма при склонение. При образуване на прилагателни имена се използва суфиксът -ов (билирубинов).
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Билирубин употребява се предимно в медицински и научен контекст при обсъждане на лабораторни изследвания, диагностика и заболявания на черния дроб. Срещa се в медицинска документация, научни публикации, учебници по медицина и биохимия. В разговорна реч се използва главно от медицински специалисти или при обсъждане на здравословни проблеми. Думата принадлежи към високия медицински регистър и изисква специализирани познания за правилна употреба.
Семантична характеристика
Билирубин семантично се свързва с медицинската терминология, особено в областта на хепатологията и клиничната биохимия. Асоциира се с понятия като жълтеница, чернодробни заболявания, кръвни изследвания и метаболизъм. В културно отношение думата носи коnotации на медицинска точност и научност. Свързва се с диагностичния процес и здравеопазването като цяло, като символизира прецизността на съвременната медицина.
Типични словосъчетания
Билирубин се среща в следните типични словосъчетания и фрази: