библиография – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на библиография
основно – списък на литература по даден въпрос или на трудовете на определен автор
2. Значение на библиография
наука – наука за систематизацията и описанието на печатни издания и ръкописи
3. Значение на библиография
специал. – систематизиран каталог на книги и други издания, подредени по признак с данни за съдържание и оформление
4. Значение на библиография
истор. – систематично подреждане, изучаване и описание на писмени и печатни трудове
5. Значение на библиография
правен – библиографско описание и цитиране в научни текстове чрез списъци или препратки
Граматична характеристика
Морфологични особености
Библиография библиография е женско съществително име от второ склонение с ударение на втория сричка в единствено число. образува се множина библиографии. допуска членуване: библиографията, библиографиите. е заимствано от гръцки чрез интермедия на други европейски езици с словообразуване чрез корени biblion (книга) и graphein (писане). няма зовна форма.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Библиография употребява се предимно в научни, академични и професионални контексти като библиотеки и издателства. е уместна в формален език, особено в край на статии, книги и доклади. обхваща регистри от научен до разговорен в интелектуални кръгове, но избягва се в ежедневна проза.
Семантична характеристика
Библиография свързва се със сферата на книгите, знанията и научната документация с позитивни конотации на точност и систематизация. асоциира се с академизъм и културно наследство, често преносно за пълнота на източници. има исторически оттенък от гръцкото „книгопис“ и връзки с каталогизиране.
Типични словосъчетания
Библиография се среща в следните типични словосъчетания и фрази: