безумие – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на безумие
осн. – Състояние на тежко нарушена разумност и преценка, при което човек не възприема адекватно действителността; „изпадна в безумие“, „пристъп на безумие“, „границата между гений и безумие“
2. Значение на безумие
прен. – Крайно безразсъдство, липса на здрав разум в действие или решение; „Да тръгнем без подготовка, беше чисто безумие“, „Това безумие можеше да завърши зле“, „Съгласи се на безумие“
3. Значение на безумие
прен. – Крайно силна, неудържима проява на чувство, желание или увлечение; „любов до безумие“, „работеше с безумие“, „в него кипеше безумие“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Безумие съществително нарицателно име от среден род, неодушевено, обикновено употребявано в единствено число. Членува се с определителен член -то: безумието. Формата за множествено число е безумия, с членна форма безумията, но множественото число се използва предимно при назоваване на отделни прояви или състояния. Думата е образувана от представката без- и съществителното ум, с наставка -ие. Свързана е с прилагателното безумен и образува производни като безумство, безумник, безумница, безумно и безумност. В съвременния език се употребява най-често преносно за крайно безразсъдно действие или решение.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Безумие употребява се в книжовния език в публицистични, художествени, разговорни и психологически контексти. В съвременната реч преобладава преносното значение за крайно неразумно действие, решение или поведение: „Това е безумие“. В медицински и научен текст думата е по-обща и експресивна, затова често се заменя с по-точни названия на психично състояние. Съчетанието „до безумие“ означава „изключително силно“ и се употребява при любов, желание, страх или увлечение. Думата може да изразява неодобрение, тревога, възхищение или драматично преувеличение според говорещия и контекста.
Семантична характеристика
Безумие семантично принадлежи към полето на разума, психичното състояние, поведението и силните чувства. Ядрото на думата е идеята за отсъствие или загуба на разумна преценка. В прякото значение тя назовава тежко нарушено психично състояние, а в преносната употреба — постъпка, решение или поведение, които изглеждат крайно неразумни. Думата има силно експресивни конотации: може да внушава ужас, хаос и опасност, но понякога и неудържима страст, смелост или творчески устрем. Значението се определя от контекста и от съчетанието с конкретни глаголи и прилагателни.
Типични словосъчетания
Безумие се среща в следните типични словосъчетания и фрази: