безбрачие – Значение на думата в българския речник

съществително име, среден род
безбра̀чие

Какво означава?

1. Значение на безбрачие

Религия – монашески обет за въздържание от брак и семеен живот, даван при пострига.

2. Значение на безбрачие

Общоупотребимо – състояние на човек, който не е встъпил в брак; неженен или неомъжен статус.

3. Значение на безбрачие

Социология – съзнателен избор да не се встъпва в брак, продиктуван от лични, религиозни или философски убеждения.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Безбрачие е съществително име от среден род, което се членува с определителен член -то. в множествено число не се употребява, тъй като обозначава абстрактно понятие. ударението пада върху третата сричка. думата е образувана от представката „без-“ и „брак“ с наставка -ие.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Безбрачие се употребява в религиозен, правен и социологически контекст. в монашеството безбрачието е един от трите основни обета. в правния контекст думата описва семейния статус на лице без сключен брак. в съвременното общество безбрачието може да бъде доброволен избор, несвързан с религия.

Семантична характеристика

Безбрачие притежава семантика, свързана с отказ от семеен живот и въздържание. в религиозния контекст думата обозначава съзнателен обет за отричане от брак. в светския контекст тя описва фактическо състояние на несключен брак. семантичното поле включва понятия като въздържание, обет, самота и целомъдрие.

Типични словосъчетания

Безбрачие се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

обет за безбрачие
доброволно безбрачие
монашеско безбрачие
живея в безбрачие

Свързани думи и синоними