белина – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на белина
основно – Бяло качество, бял цвят; белота
2. Значение на белина
прен. – Чистота, невинност, непорочност
3. Значение на белина
анат. – Бялата част от окото; склера
4. Значение на белина
остар. – Бяло бельо, особено постелки и чаршафи
5. Значение на белина
спец. – Степен на белотата при хартия, текстил или други материали
Граматична характеристика
Морфологични особености
Белина съществително име от женски род, единствено число, неодушевено. Образува множествено число с окончание -и (белини). Членува се с определителен член -та в единствено число (белината) и -те в множествено число (белините). Принадлежи към първо склонение с основа на -а. Словообразувателно е производно от прилагателното бял с наставката -ина.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Белина употребява се предимно в книжовен и официален стил, често в технически контекст при описание на цветови характеристики. В разговорната реч по-рядко се среща, заменяйки се с по-прости синоними като белота или бяло. Използва се в специализирани области като полиграфия, текстилна промишленост и медицина. В художествената литература се появява като стилистично средство за постигане на по-изискан израз.
Семантична характеристика
Белина семантично поле свързано с цветовете, чистотата и светлината. Асоциира се с положителни качества като невинност, добродетел и духовна чистота в културния контекст. В преносен смисъл може да означава морална непорочност или идеална чистота. Влиза в опозиция с думи, означаващи тъмнина или замърсяване, и често се използва в религиозни и символични контексти.
Типични словосъчетания
Белина се среща в следните типични словосъчетания и фрази: