баритон – Значение на думата в българския речник

съществително име, мъжки род
барито̀н

Какво означава?

1. Значение на баритон

Музика – Среден мъжки певчески глас, който по обхват се намира между тенора и баса, приблизително от ла на голяма до ла на първа октава.

2. Значение на баритон

Музика – Певец, който притежава среден мъжки глас; баритонист.

3. Значение на баритон

Музика – Партия в оперно или хорово произведение, предназначена за среден мъжки глас.

4. Значение на баритон

Музика – Вид медeн духов инструмент с обхват в баритоновия регистър, използван в духови оркестри.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Баритон е съществително име от мъжки род, което се членува с пълен член -ът и кратък член -а. Множественото число е „баритони“. Думата е заемка от италиански език (baritono), произлизаща от гръцкото βαρύτονος (тежък по тон). Прилагателното е „баритонов“. Склонява се по правилата за съществителни от мъжки род.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Баритон е утвърден музикален термин, който се използва активно в оперната и хоровата практика. Баритонът е най-разпространеният мъжки гласов тип и затова думата е добре позната и извън тесните музикални среди. В операта баритоновите партии често принадлежат на централни персонажи — бащи, злодеи или благородни герои. Думата е стилистично неутрална.

Семантична характеристика

Баритон семантично се определя от позицията „между“ — между високия тенор и ниския бас. Етимологията (от гр. „тежък тон“) подчертава по-тъмния и по-плътен тембър в сравнение с тенора. В оперната традиция баритонът се свързва с мъжественост, драматизъм и емоционална дълбочина. Думата покрива гласовия тип, певеца и партията.

Типични словосъчетания

Баритон се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

Лирически баритон с топъл и изразителен тембър.

Баритонът изпълни ролята на Фигаро блестящо.

Драматичен баритон с мощен глас.

Баритоновата партия в тази опера е много взискателна.

Той е водещ баритон в Софийската опера.