автобиография – Значение на думата в българския речник

съществително име
автобиогра̀фия

Какво означава?

1. Значение на автобиография

основно – Описание на собствения живот и развитие, написано от самия човек; разказ за личната история, преживяванията, постиженията и промените в живота на автора

2. Значение на автобиография

лит. – Литературен жанр в художествената и документалната литература, при който авторът описва собствения си живот от първо лице, съчетавайки мемоарни, изповедни и художествени елементи

3. Значение на автобиография

адм. – Кратък официален документ, в който човек описва основните факти от живота си — образование, професионален опит, семейно положение; изисква се при кандидатстване за работа, за членство в организация или при административни процедури

4. Значение на автобиография

прен. – Всякакви материали, творби или свидетелства, които разкриват личната история на някого от първо лице — „всяко негово произведение е автобиография“

Граматична характеристика

Морфологични особености

Автобиография съществително име от женски род, единствено число. Членува се с определителен член -та (автобиографията). Множественото число е автобиографии с членна форма автобиографиите. Думата е сложна, съставена от три гръцки компонента: αὐτός (autós — „сам“), βίος (bíos — „живот“) и γραφή (graphḗ — „писане“) — буквално „саморъчно описание на живота“. По същия модел са образувани „биография“ (описание на нечий живот от друг човек) и „география“ (описание на земята). Образува производни: автобиографичен (прилагателно — „автобиографичен роман“), автобиографично (наречие).

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Автобиография употребява се в литературен, образователен, административен и ежедневен контекст. В литературата автобиографията е утвърден жанр — от „Изповедите“ на Августин до съвременните мемоари на знаменитости. В административния контекст „автобиография“ е стандартен документ, изискван при кандидатстване за работа — кратък, фактологичен текст с основните данни за живота на кандидата. В разговорната реч думата се използва и по-свободно — „не ми разказвай цялата си автобиография“ означава „бъди по-кратък“. Думата е стилистично неутрална и еднакво уместна в академичен текст и в битов разговор.

Семантична характеристика

Автобиография семантично принадлежи към полето на литературата, паметта, самопознанието и документацията. Конотациите са предимно положителни — искреност, саморефлексия, документалност. Ключовият семантичен елемент е, че авторът и героят са едно и също лице — това отличава автобиографията от биографията. В културен план автобиографиите се ценят като свидетелства за епохата, като изповеди и като вдъхновяващи истории. Разликата между литературната автобиография (обширна, художествена) и административната (кратка, фактологична) е значителна, но и двете споделят идеята за разказ за себе си от първо лице.

Типични словосъчетания

Автобиография се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

написах автобиография
автобиографичен роман
кратка автобиография
литературна автобиография

Свързани думи и синоними