аристокрация – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на аристокрация
основно – висше съсловие, привилегирован слой в обществото с благороден произход
2. Значение на аристокрация
историческо – най-висшето съсловие благородници в монархическо общество, което по силата на произхода и богатството си заема водещо положение
3. Значение на аристокрация
прен. – привилегирована обществена група, която заема изключително положение в своята среда
4. Значение на аристокрация
полит. – форма на управление, при която властта е в ръцете на най-добрите или най-благородните
5. Значение на аристокрация
разг. – елитна или високоценена група в дадена област
Граматична характеристика
Морфологични особености
Аристокрация думат е съществително име от женски род, тип 47, използвано само в единствено число, без множествено число в стандартния език. склонява се по стандартния модел за ж. същ. имена: аристокра̀ция – аристокра̀ции (мн.), аристокра̀цията – аристокра̀циите (членувани). словообразувана е от гръцки корени ‘аристос’ (най-добър) и ‘кратос’ (власт), заимствано през френски или английски.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Аристокрация употребява се предимно в книжовен, исторически и социологически контекст за описание на социални структури. уместна е в академични текстове, публични дискусии за класи и елит, както и преносно в разговорния език за обозначаване на привилегии. обхваща формални и неформални регистри, но избягва се в ежедневни разговори поради архаичния ѝ оттенък.
Семантична характеристика
Аристокрация семантичното поле обхваща социална йерархия, привилегии и елитизъм с положителни конотации на благородство и култура, но и негативни асоциации с неравенство и изключителност. свързана е с понятия като дворянство, монархия и рицарство, често преносно за ‘интелектуална аристокрация’. културно напомня за европейската история и гръцката античност.
Типични словосъчетания
Аристокрация се среща в следните типични словосъчетания и фрази: