архив – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на архив
основно – учреждение или отдел в учреждение, където се приемат, обработват и съхраняват стари документи и се организира тяхното използване.
2. Значение на архив
основно – самите документи в такова учреждение или отдел.
3. Значение на архив
спец. – сбирка от ръкописни документи, писма, снимки, материали, свързани с дейността на едно лице като писател, учен или общественик.
4. Значение на архив
правен – архивен фонд – определена за постоянно съхранение съвкупност от документи, исторически и логически свързани помежду си.
5. Значение на архив
прен. – съхранявано място или сбирка от стари материали извън официалния контекст, напр. лични спомени или записи.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Архив дума от мъжки род, множ. число архиви или (два) архива. отнасля се към тип 7 склонение с прилагателно архивен, архивна, архивно, мн. архивни във втората и третата стойност. допуска членуване като архивът, архивите. образува се от гръцкото архион чрез заемка, без особености в спрегането тъй като е номинално.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Архив употребява се в официални, административни и научни контексти като държавен архив или личен архив. уместна е в книжовния език, правни текстове, историография и разговорна реч при обсъждане на минало. обхваща регистри от формален до разговорен, избягвайки в поетични или емоционални стилове.
Семантична характеристика
Архив семантично поле обхваща съхранение на историческа памет и документално наследство с конотации на стабилност и автентичност. асоциира се с миналото, изследвания и културно опазване, често преносно за забравени спомени. в българския контекст свързана с възраждански фигури като марин дринов и национални архиви.
Типични словосъчетания
Архив се среща в следните типични словосъчетания и фрази: