архетипен – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на архетипен
В литературознанието – свързан с архетипа; притежаващ качествата на универсален първообраз, повтарящ се в литературата и митологията на различни култури.
2. Значение на архетипен
В психологията – отнасящ се до архетипите на Юнг; свързан с вродените модели на колективното несъзнавано.
3. Значение на архетипен
В общата употреба – типичен, образцов, въплъщаващ определен първообраз; представляващ идеален или класически пример за нещо.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Архетипен е прилагателно име, изменящо се по род, число и определеност. пълната парадигма включва: архетипен (м.р.), архетипна (ж.р.), архетипно (ср.р.), архетипни (мн.ч.). членувани форми: архетипният, архетипната, архетипното, архетипните. думата произхожда от гръцки и принадлежи към книжовната лексика.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Архетипен се употребява в научния и публицистичния дискурс. думата е важно определение в литературната критика и психологията. среща се в учебници, монографии и критически анализи. в съвременния език се използва и в по-широк контекст за описване на нещо типично и универсално.
Семантична характеристика
Архетипен принадлежи към семантичното поле на универсалността и типичността. думата означава притежаващ качествата на първообраз, фундаментален и универсален. семантично е свързана с понятията за типичност, първичност и символичност. обхваща идеята за нещо, което се повтаря във всички култури и епохи.
Типични словосъчетания
Архетипен се среща в следните типични словосъчетания и фрази: