апраксия – Значение на думата в българския речник

съществително име, женски род, единствено число
апра̀ксия

Какво означава?

1. Значение на апраксия

мед. – Загуба на способността за извършване на сложни, целенасочени двигателни действия при липса на парализа или сензорен дефицит, дължаща се на мозъчно увреждане.

2. Значение на апраксия

спец. – Неврологично нарушение на планирането и програмирането на последователността от мускулни движения, необходими за изпълнението на придобити двигателни умения.

3. Значение на апраксия

спец. – Специализирана форма на речево нарушение, при което е засегната артикулацията и подреждането на фонеми, известна още като вербална диспраксия.

4. Значение на апраксия

мед. – Дефект в централната нервна система, който се проявява в затруднено волево управление на движенията на лицевите мускули, езика и устните.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Апраксия апраксия е несклоняемо съществително име женски род, образувано от гръцкото άπραξία (‘липса на действие’). в българския език се употребява в единствено число и служи като медицински термин, който не се членува. думата има корен от древногръцки произход и се интегрира в болгарския медицински терминологичен апарат като специализирана лексема.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Апраксия апраксия е преди всичко медицински и невролошки термин, употребяван в специализирана клинична практика, при описанието на неврологични заболявания и при оценката на пациентски състояния. терминът е широко разпространен в България в контекста на неврологична диагностика и логопедична терапия, особено при работа с пациенти с мозъчни увреди. думата се среща в научни публикации, медицински справочници и в професионалния речник на логопеди, невролози и медицински специалисти. в разговорния регистър не е често употребявана и се среща главно в медицински или образователни контексти.

Семантична характеристика

Апраксия апраксия е свързана със семантичното поле на неврологични нарушения и представлява загуба на способност за целенасочени движения, което я отличава от паралича или сензорните дефицити. термините ‘афазия’ и ‘апраксия’ често се противопоставят в медицинския дискурс, тъй като първата се отнася до езиковото разстройство, докато втората засяга двигателната функция. апраксията се асоциира с повреда в париеталния дял на доминантната за езика хемисфера и е свързана с разстройства като болестта на алцхаймер и инфарктна деменция. в по-широко семантично поле думата се съотнася с неврологични увреди и когнитивни дефицити.

Типични словосъчетания

Апраксия се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

речева апраксия при дете
апраксия на речта
орална апраксия
конструктивна апраксия при деменция

Свързани думи и синоними